България 3.0

Отдавна въртя в главата си идеята за примера. За онзи, от който трябва да се учим и вдъхновяваме. Онзи, който ни води напред към по-добрата България, тази в която искаме да живеем и работим – България 3.0

„История за пример“ е рубриката, в която ще публикувам всички наши успешни истории за малките и големи битки с българската действителност. Защото, когато знаем правата си, започнем твърдо да отстояваме позициите си и имаме положителния пример на другите, матрицата лека полека започва да се променя и нещата да се случват.

Позволявам си да пусна коментарът на Lavinia по последния ми постинг като първата история в тази нова рубрика. Ето така се прави:

Неделя, приятен слънчев следобяд. Направила съм си сметка на парите и решавам, че мога да си позволя да си купя парфюм – Chanel Chance.

Молът на “Стамболийски”, магазинът – “Beauty Zone”. Едно уточнение – въпросният парфюм почти не се различава на външен вид и като надписи на опаковката от другия Chanel Chance – просто при единият течността е зелена, на другият – жълта. За да не сбъркам, показвам моят свършващ парфюм на консултантката, която компетентно ми бута в ръцете една опаковка. “Сигурна ли сте, близки са? Ама разбира се, моля Ви” И се отплесва да ме убеждава как трябвало да си купя не Eau freche, а Eau de toilette. Явно изглеждам глуповата клиентка, която не знае какво иска… Плащам с карта и си излизам.

На ескалатора отварям – еми, не е правилният! Жълт е! Малката компетентка естествено не ги различава… Връщам се и искам да ми го сменят с правилния… Шекспировата трагедия започва /компетентката предвидливо е нахлупила каска и заляга под по-отдалечените щандове/ Говоря си с управителката или която и да е нацупената персона, която довтаса… “Не можем да Ви го заменим, Вие сте го отворили вече” Емиии, колко съм несъобразителна, можех и през кутийката с рентгеновия си поглед да видя, че е грешният парфюм… “Не можем да Ви го заменим”. Аз повишавам тон и вкарвам леката кавалерия… “Емиии, добреее, ама не ни е политикааааа…” Оки, донасят ми правилния надявам се, той е запечатан”.

Първо действие свършва. Започва второ: има разлика в цената – моят, желаният парфюм е с 6 лв. по-евтин от маркирания и платения с картата… Можело да си купя нещо за разликата… Пак напомням – намирам се в магазин Beauty Zone – най-евтиният лак за нокти е 20 лв. Значи трябва да платя още 14 лв. за нещо, което не ми трябва. Отказвам. Искам си разликата кеш. Не можели, не можели, не можели… Киселата управителка отдавна е преминала и най-висшата степен на киселост, да не говорим за добрият тон и учтивото отношение към клиента /нещастница, която се опитва да върне ОТВОРЕН парфюм!!!/ Искам да говоря с мениджъра – набира се мобилен номер, нещо си шушукат. Не можела мениджърката да говори с мен – ДНЕС БИЛА В ПОЧИВКА!!! Искам да сторнират цялото плащане. Не можели – ДНЕС БИЛО НЕДЕЛЯ И БАНКАТА НЕ РАБОТЕЛА??!? Разбирате ли потреса ми!?!? – за плащането – няма проблем, за сторнирането – ужасен!

Мило обяснявам, че ако не си получа шестте лева ще се обърна към Комисията за защита на потребителите, които и без това са невероятно усърдни именно за такива случаи. Получавам изпепеляващ поглед… Аз съм отвратителен клиент… Срам ме е, притеснавям тези мили момичета на работното им място, притеснявам мениджърката им в почивен ден, притеснявам банката в почивен ден /тук може да се смеете/. Добреее, ще взема парфюма, искам си шестте лева. “Ама Вие за 6 лева ли сте?” Тук идва редът на тежката артилерия, пехотата и кавалерията едновременно. Щели да глобят консултантката 20 лв. Чудесно, искам и моите 6 лв. да и се удържат от заплатата, а на мен да ми се върнат кеш, на ръка и в брой. “Ама ако толкова държите, да Ви ги дам от моите пари?” Аз понеже съм неприятен, дразнещ и притесняващ клиент, който не схваща и от иронични въпроси – ”Да, чакам веднага!” Бяха ми дадени 6 лв. с презрително изражение. Аз, дребнавата, стисната скандалджийка се фръцнах и излязох. Спестявам тази част от историята, свързана с оформяне на докумет за “Удовлетворяване на клиента” /отказах да я подпиша, докато не ми върнаха разликата от парите/.

Извод от шопинг историята – аз постигнах своята по-добра версия на моята България! Не е въпросът в шестте лева, а в отношението към клиента. Никога повече не смятам да стъпя в този магазин, където ми загубиха точно 35 минути от МОЕТО СВОБОДНО ВРЕМЕ, накараха ме да се чувствам като натрапник и се държаха грубо, нацупено, неуважително, махленски-невъзпитано…

P.S.Второто парфюмче беше правилното. Но и да не беше, имах сили и за трето действие… Докато се научат, че Клиентът не е поредният досадник, а този, който им прави оборотите, от които им се плащат и заплатките. На компетентните консултантки…

Очаквам вашите истории за пример на bg3@dimchevski.com или през формата за контакти