Винаги ми е харесвало семейното мото на фамилията Gucci – „качеството се помни дълго след като цената е забравена“. В работата си аз също винаги съм се стремял към високо качество. Вярвам в това, което правя и знам, че човек трябва да бъде винаги буден и с отворен ум към нови знания и начини за усъвършенстване.
Радвам се, че успявам през годините, да убедя хората в качеството на работата си и вниманието си към детайла. Стремя се, без значение в какво настроение или кондиция съм, да поддържам нивото си еднакво високо и вярвам, че продуктите и услугите трябва да посрещат и/или надхвърлят очакванията на клиента.
За това и не разбирам хората, които се задоволяват с половинчати работи и които нямат амбицията да се усъвършенстват постоянно. Не разбирам хората, които не обичат това, което правят и го работят въпреки себе си. Не вярвам, че мързелът се явява движеща сила на техническия прогрес и цивилизацията.
Не може качеството на обслужването в повечето банки/ресторанти/магазини/хотели/сервизи да варира според настроенията на персонала и прогнозата за времето. Не може бензинът в една и съща бензиностанция да е добър днес, а утре не. Не бива да се продават хляб и мляко с изтекъл срок на годност, а доматите да ги сравняваме с пластмаса.
Кофти ми е за тези, които си вършат работата добре, а трудът и старанието им остават незабелязани на фона на всички безхаберници, които къде с умисъл, къде без – развалят ефекта от работата на първите. Кофти ми е за това, че и да имаме добра работа и хубави заплати в България, пак ще си чупим колите по ужасните ни пътища. Че и да има добри закони, няма кой да ги спазва.
Нека направим България малко по предвидима и постоянна в качеството на обслужване/продукция/живот. Смятам така всички ще се чувстваме по-сигурни и удовлетворени.
Напълно съм съгласна с теб. Този девиз на сем. Гучи става за всичко. Дори за любовта.
Ама то по Татово време тръгна инерцията: „Аз лъжа държавата, че работя; тя лъже, че ми плаща.“ Манталитетът на хората трябва да се промени, пък тва е трудна работа. Ще минат години. Май 40… „През пустинята“…
kalinat59
13 окт 2008 в 18:04
Знаеш ли, по същото време, когато си писал поста, в предаване на Националната телевизия един интелигентен възрастен човек (съжалявам, не чух името му) обясняваше, че формулата за добруването на България е оптималният труд на всеки от нас плюс включване на целия интелектуален потенциал на нацията.
Ако всеки си върши работата качествено (абе, и контрол е необходим), ще се справим.
Поздравления!
an200
13 окт 2008 в 21:09
Смея да те оборя, че доброто обслужване вече се забелязва и помни, и че хората започват да си го изискват, а не да се примиряват с липсата му. По този начин останалите или ще измрат, или ще се приспособят. А и може просто да ги купят
Тъпо е наистина ти да полагаш едно количество усилия за да направиш нещо и да поддържаш един ритъм и качество, и накрая да минат една глутница некадърници и ти да стоиш като добрият фикус сред изгнили боабаби.
Важното е да не губим надежда и да не спираме! Логото е наистина добро!
pierrot
14 окт 2008 в 21:27
Зависи какво разбираме под добро обслужване. Аз смятам, че трябва да сме взискателни, за да получаваме по-добро качество. Българинът се радва на малко, не си знае правата и се оставя да го лъжат по най-елементарен начин. Доброто обслужване се забелязва доста рядко според мен. Вдигнете си критериите, хора. Времето, в което живеем, налага да бъдем космополити. Нека се сравняваваме с наистина големите извън границите на страната. Не с това какво на нас ни изглежда качествено, а какво в световен мащаб се приема за такова.
В България услугите са на много ниско ниво и това може да ви го каже всеки чужденец. За един италианец е непонятно в магазин като Елемеаг например, който се води гурме, да му режат салама без ръкавица, да не знаят каква е маслеността на синьото сирене и изобщо какво точно продават. Какви познавачи на добрата кухня са тези? По-голяма част от персонала е нает от най-дълбока провинция, без никакъв опит, с единствената цел да се спести от заплати.
Съгласен съм с мнението на автора, че в България има много хора, които работят нещо насила, нямат никаква амбиция за развитие, но всички са им виновни за това. От нас зависи да променим това. Радвам се, че навлизат доста чужди компании, които да вдигнат малко нивото. Конкуренцията ще изтика некадърниците.
bobi
14 окт 2008 в 22:43
Чест трик на българските винопроизводители е да се пуска наистина високо качество вино, което да печели награди по международни конкурси, а по магазините да се продава съвсем друго вино в същата бутилка и със същия етикет.
blender69
14 окт 2008 в 23:03
Какво качество може да има при нас? В България повечето конкурси се създават с едничката цел организаторите им да си раздават награди, за да си правят евтина реклама и да се бият в гърдите колко са големи. Няма мотивация за високо качество след като потребителя приема добре и това в момента.
karamelcho
14 окт 2008 в 23:12
Качественото състояние се определя от клиента и се базира на опит с даден продукт или услуга.
Bobi, прав си. Трябва да си вдигнем критериите и променим разбирането за това какво е качество. За съжаление докато продукта или услугата покрива очакванията на клиента, качеството в България ще е такова.
димчевски
14 окт 2008 в 23:24
Включвам се веднага по темата за качеството на обслужването, на мястото на клиента в цялата верига на производство-продажба, и най-вече на отношението към него.
Неделя, приятен слънчев следобяд. Направила съм си сметка на парите и решавам, че мога да си позволя да си купя парфюм – Chanel Chance.
Молът на „Стамболийски“, магазинът – „Beauty Zone“. Едно уточнение – въпросният парфюм почти не се различава на външен вид и като надписи на опаковката от другия Chanel Chance – просто при единият течността е зелена, на другият – жълта. За да не сбъркам, показвам моят свършващ парфюм на консултантката, която компетентно ми бута в ръцете една опаковка. „Сигурна ли сте, близки са? Ама разбира се, моля Ви“ И се отплесва да ме убеждава как трябвало да си купя не Eau freche, а Eau de toilette. Явно изглеждам глуповата клиентка, която не знае какво иска… Плащам с карта и си излизам.
На ескалатора отварям – еми, не е правилният! Жълт е! Малката компетентка естествено не ги различава… Връщам се и искам да ми го сменят с правилния… Шекспировата трагедия започва /компетентката предвидливо е нахлупила каска и заляга под по-отдалечените щандове/ Говоря си с управителката или която и да е нацупената персона, която довтаса… „Не можем да Ви го заменим, Вие сте го отворили вече“ Емиии, колко съм несъобразителна, можех и през кутийката с рентгеновия си поглед да видя, че е грешният парфюм… „Не можем да Ви го заменим“. Аз повишавам тон и вкарвам леката кавалерия… „Емиии, добреее, ама не ни е политикааааа…“ Оки, донасят ми правилния надявам се, той е запечатан“.
Първо действие свършва. Започва второ: има разлика в цената – моят, желаният парфюм е с 6 лв. по-евтин от маркирания и платения с картата… Можело да си купя нещо за разликата… Пак напомням – намирам се в магазин Beauty Zone – най-евтиният лак за нокти е 20 лв. Значи трябва да платя още 14 лв. за нещо, което не ми трябва. Отказвам. Искам си разликата кеш. Не можели, не можели, не можели… Киселата управителка отдавна е преминала и най-висшата степен на киселост, да не говорим за добрият тон и учтивото отношение към клиента /нещастница, която се опитва да върне ОТВОРЕН парфюм!!!/ Искам да говоря с мениджъра – набира се мобилен номер, нещо си шушукат. Не можела мениджърката да говори с мен – ДНЕС БИЛА В ПОЧИВКА!!! Искам да сторнират цялото плащане. Не можели – ДНЕС БИЛО НЕДЕЛЯ И БАНКАТА НЕ РАБОТЕЛА??!? Разбирате ли потреса ми!?!? – за плащането – няма проблем, за сторнирането – ужасен!
Мило обяснявам, че ако не си получа шестте лева ще се обърна към Комисията за защита на потребителите, които и без това са невероятно усърдни именно за такива случаи. Получавам изпепеляващ поглед… Аз съм отвратителен клиент… Срам ме е, притеснавям тези мили момичета на работното им място, притеснявам мениджърката им в почивен ден, притеснявам банката в почивен ден /тук може да се смеете/. Добреее, ще взема парфюма, искам си шестте лева. “Ама Вие за 6 лева ли сте?” Тук идва редът на тежката артилерия, пехотата и кавалерията едновременно. Щели да глобят консултантката 20 лв. Чудесно, искам и моите 6 лв. да и се удържат от заплатата, а на мен да ми се върнат кеш, на ръка и в брой. “Ама ако толкова държите, да Ви ги дам от моите пари?” Аз понеже съм неприятен, дразнещ и притесняващ клиент, който не схваща и от иронични въпроси – ”Да, чакам веднага!” Бяха ми дадени 6 лв. с презително изражение. Аз, дребнавата, стисната скандалджийка се фръцнах и излязох. Спестявам тази част от историята, свързана с оформяне на докумет за “Удовлетворяване на клиента” /отказах да я подпиша, докато не ми върнаха разликата от парите/.
Извод от шопинг историята – аз постигнах своята по-добра версия на моята България! Не е въпросът в шестте лева, а в отношението към клиента. Никога повече не смятам да стъпя в този магазин, където ми загубиха точно 35 минути от МОЕТО СВОБОДНО ВРЕМЕ, накараха ме да се чувствам като натрапник и се държаха грубо, нацупено, неуважително, махленски-невъзпитано…
P.S.Второто парфюмче беше правилното. Но и да не беше, имах сили и за трето действие… Докато се научат, че Клиентът не е поредният досадник, а този, който им прави оборотите, от които им се плащат и заплатките. На компетентните консултантки…
Lavinia
19 окт 2008 в 22:30
Lavinia, поздравления! Ето така се прави. Даваш страхотен пример как си отстояваш правата в ситуация, в която повечето хора си казват какво толкова и отказват да се занимават. А трябва!
димчевски
20 окт 2008 в 12:32
…
Интересно …
Olga
4 дек 2009 в 1:54
…
однако…
Vitaliy
4 дек 2009 в 10:55
…
Мне нравится пост …
Ксения
15 дек 2009 в 1:07
…
Норм …
Shadow
10 яну 2010 в 6:49
…
Хм.. …
Kostya
16 яну 2010 в 12:16
…
Хм …
Евстафий
22 яну 2010 в 12:17
…
Хм …
SergeyEV
8 мар 2010 в 22:19