Коментари на: бета версия

От: Светлана

Светлана — Thu, 21 Jan 2010 06:06:53 +0000

... Хм ...

От: Sergey

Sergey — Fri, 15 Jan 2010 00:37:06 +0000
... Однако ...

От: Артемий

Артемий — Fri, 18 Dec 2009 19:15:46 +0000
... Спасибо ...

От: mgl

mgl — Thu, 13 Nov 2008 10:41:00 +0000

Може би не съм бил достатъчно ясен или не съм бил разбран правилно. Аз не коментирам качеството на законите, а избирателното им прилагане и това е една от големите /забележете – далеч не всички!/ язви на обществото.

От: Калоян

Калоян — Wed, 15 Oct 2008 13:25:37 +0000

Ами по различни начини и честно казано понякога се успява, е не винаги но понякога.
Понякога и най-малкото, което човек прави излиза, че е най полезно и за себе си и за другите!

От: димчевски

димчевски — Tue, 14 Oct 2008 20:30:50 +0000

Благодаря ви за коментарите!

Калоян, аз също не се срамувам, че съм българин, напротив. Радвам се, че споделяш моето мнение, че държавата – това сме ние. Всичко зависи от нас. Ти как се бориш?

От: Калоян

Калоян — Tue, 14 Oct 2008 15:43:14 +0000

Сигурен съм, че имаш основания да се възмущаваш от много неща, с които се сблъскваш ежедневно в обществото. И аз имам. И всички.
Но знаеш ли, аз не се срамувам, че съм българин, защото държавата ми е скапана. Аз съм човек, българите са хора като всички останали. Държавата не е човек, не и пука, ако е „мразена“ и „хвалена“, не отговаря, ако бъде „запитана“ и когато иска, не го прави, защото „мисли“. Държавта това сме ние нейните граждани! Бях видял един графит скоро „Обичам Родината, мразя Държавата“! А аз обичам държавата си, с всички нейни недостатъци, но мразя несъвършенствата в нея и няма да престана да се боря с тях, колкто и това да е борба с „вятърни мелници“!
Един философ беше казъл „Мисля, следователно съществувам“ , аз бих казъл „боря се, следователно съм жив“! Може и да е малка борба, но все пак нещо зависи и от нас, и ще зависи, докато има хора които се замислят за съдбата на Родината си!

От: Хассан

Хассан — Sun, 12 Oct 2008 18:41:34 +0000

Браво,Lion!Харесвам съжденията ти,защото са сериозни,аргументирани,верни!И си позволявам едно допълнение-в демократичната държава има механизми,създадени,за да й служат!Дълг на жителите на държавата е ДА ИМ ПОМОГНАТ ДА СИ ВЪРШАТ РАБОТАТА!За целта има много механизми-пак характерни за демократичната държава!Последният-щото е обикновено на 4 г-е изборният!И ако нещата в нашата държава не ни харесват,то е и заради умните й граждани-дето знаят много,говорят немалко,но помагат(с бездействие,мълчание,безучастие,изкривени критерии,тенденциозна търпимост или предпочитания)на безскрупулниците!Е,тогава-не си ли го правим ние самите?!А можем-и повече,и по-добре!И хората,и държавата!

От: Тодор Сантов

Тодор Сантов — Sun, 12 Oct 2008 15:24:30 +0000

След, като прочетох написаното от Вас, моето отчаяние намаля. Защото всяко едно от нещата, които сте изредили и правилно оценили, като повод за отчаяние, на Вас ви е направило впечатление и очевидно и на всеки един от коментиращите по-долу. Това означава, че все пак в тази наша държава има хора, които говорят за морал, за чест, за справедливост. Които ненавиждат калта, боклуците и вонята на корупция. Които не смятат, че нищо не зависи от тях самите, а осъзнават че отговорността за родната жалка картина е и в нашите ръце…. Така че всъщност, въпреки верността на поговорката за едната птичка и пролетта, очевидно е че птичките са повече, което пък мен ме обнадеждава. И искам да подчертая своето убеждение, че нещата в България са такива не заради лошите закони, а заради липсата ни на уважение към тях при тоталното отсъствие на адекватна съдебна система. Което пък си е донякъде и култура. Но това са неща, които се променят, макар и много бавно.

От: lion1234

lion1234 — Sun, 12 Oct 2008 09:46:00 +0000

Здравейте,
Приветствам подетата от вас дискусия, относно окаяното състояние на държавата ни. Идеята за новата ,,версия“ на България заслужава адмирации. Разбира се, въпросът е кои са начините и пътищата за осъществяването й. Точно в тази посока ще си позволя да споделя с вас моето скромно мнение.
Доколкото фундаментът на всяка държава това са законите, т.е. правото, то при нашия случай с неефективно прилаганите закони първата ни стъпка към подобряване и нормализиране на нещата е по посока на търсенето на ефикасни механизми за контрол. Кой би могъл да осъществява този контрол, обаче – разпарчатосаната опозиция ли, твърде зависимите медии ли, казионните синдикати ли или едва дишащото ни на прага на екзистенц-минимума общество, което е твърде далеч от гражданското такова?
Публична тайна е, че и изпълнителната власт, и медиите, и синдикатите са обект на покупко-продажба и че са собственост на т.нар. ,,сенчест бизнес“, който здраво е втъкан във формално присъствуващата ни държава. Мнозина се опитваха уж да ,,отвоюват“ реалната държава, но набързо биваха упоявани и подчинявани на ,,парадържавата“, разбирай – на същия този ,,сенчест бизнес“.
С две думи, поне засега самоконтролът вътре в рамките на държавата е невъзможен. Частично контрол бива осъществяван от ЕС чрез ефикасните му финансови механизми/ критичните доклади влизат от едното и излизат от другото ухо/. Пълният контрол отвън е невъзможен, доколкото касае вече цялостния суверенитет на държавата ни, като такава. Е, ако в бъдеще се окажем провинция в една централизирана мегадържава Европа със столица Брюксел, може би цялостният ефективен контрол би бил факт, но България вече няма да е държава, а провинция.
Едно трябва да е ясно: властта не търпи ваканции – щом хаосът не може да бъде преодолян отвътре, ще бъде преодолян отвън. Не можеш ли да се себевладееш, ще те владеят другите! Няма държава по света, която да не е била под чуждо владичество, но някои от тях са се поучили от горчивия опит, организирали са се и сега са добре. Вярно, организацията е ,,стягащ деспотизъм“, ,,кръв пот и сълзи“, но това е пътят към себевладеенето и успеха.