Омръзна ми от тази България.
От хората, които не си вършат работата качествено и от тези, които не вършат нищо изобщо. От неокосените паркове. От бездомните кучета. От препълнените кошчета за боклук и липсата на такива. От дупките по улиците. От липсата на магистрали, табели, маркировка и лампи. От дефицит на усмивки и дисциплина. От хаос и дезорганизация.
Отчайвам се от тази България.
От шофьорите ѝ, които минават на червено и карат пияни. От полицаите ѝ, които се крият по храстите, за да взимат рушвети. От неефективната съдебна система. От безхаберието и липсата на елементарен морал у мнозина полицаи и магистрати. От политиците ѝ, които не си подават оставките, когато ги хванат да крадат. От закони, които имат единствената цел да им узаконяват кражбите. От купуването на съдии и налагането на цензура на медии. От пребити журналисти.
Но не можем вечно да бягаме от тази България и нейните проблеми. Не можем все да чакаме някой да ни спаси. Вместо нас. Да реши нашите проблеми. В нашата България.
Нека вземем нещата в свои ръце. Нека започнем дискусия за нещата такива, каквито са и каквито искаме и трябва да бъдат. Нека заживеем в една по юзър-френдли България. В една по-малко bug-ава България. Без сини екрани на смъртта и постоянен ре-старт.
В онази България, в която се надгражда и усъвършенства. В която можем да се изслушваме и взимаме адекватни решения навреме.
Добре дошли в България 3.0!
Откъде да започнем да я оправяме тази наша окаяна страна? Впрочем България 3.0 звучи добре. България 1.0 е официалната, 2.0 е тази, която е в действителност, а 3.0 е онази, която искаме да бъде. Поне аз така го схващам. Доминиращата идея в моята 3.0 версия е законите, добри или лоши, да важат по еднакъв начин и за президента, и за пастира; и за кмета, и за разсилния; и за бизнесимператора, и за безработния. Законите да са направени и да важат /!/ за защита на гражданина и на обществото, а не за хора и групи. Да се мери с един аршин, както казва народът. И така същият този народ да забрави собственото си прозрение: „За кокошка няма прошка, за милион няма закон“.
Общо взето така си представям добре уредената държава – ефикасни закони, бързо и безкомромисно прилагане, наказание за всяко прегрешение, независимо кой го е извършил.
С голяма тъга чета новини, попадащи кой знае защо в любопитните хроники, как някъде в Европа /т.нар. Стара Европа, разбира се/, глобили министър или дори премиер за превишена скорост. Мъчно ми е, защото за пореден път си казвам, че това у нас не може да се случи. И докато това тук не може да стане, нищо няма да ни е като онова там. Същото там, където нормите са еднакви за всички и накъдето изтичат пъргави мозъци и сръчни ръце…
Да, навсякъде действа машината на взаимовръзките, парите и властта винаги оказват натиск върху системата, възможностите на магната и клошаря не са еднакви. Но едно е този с кадилака и оня с пригодената за стара хартия и скрап двуколка да живеят в един свят, друго е да са на различни планети. У нас в момента действа вторият модел. Руският модел – казвам го не с политически отенък, а заради обективните прилики. Самопровъзгласилият се /в огромна част от случаите с напоени с кръв, сълзи, подкупи и измами пари/ хайлаф и скромният народец. За първата категория няма незъзможни неща освен едно – да спазва правилата, а за втората няма изход.
Докога ще продължава така? Не знам. Но ми се ще повече хора да видят и да поискат България 3.0. Бих помагал винаги с каквото мога за това.
mgl
6 окт 2008 в 22:09
Много ми хареса това за законите. Много е близо и до моята идея, макар при мен да е свързано и много с културата. Само че ние и сега имаме много добри закони. И по Конституция важат за всички. Всъщност всичко това си е написано в законите. Ама няма кой да ги спазва. Според мен не е само „тези с кадилаците“ да не ги спазват… и „скромния народец“ има какво да направи по въпроса… вярно – скромни нещица, но и така може да се започне. Защото наред с кадилаците, по улиците с бясна скорост хвърчат и лади отпреди 30 години, или изпотрошени фордове, извадени от боклука на Европа и пуснати да убиват по нашите пътища. И когато поредният падне в неравната битка с тази бясна скорост, тогава е без значение дали зад волана е бил „човекЪТ“ или просто синът на съседа от блока. И законът е еднакъв. И последиците са еднакви – един човек по-малко. И тук ми се струва, че идва идеята за самовъзпитанието, за спазването на тези закони! Не е достатъчно да има закони. Не е достатъчно и да бъдат еднакви за всички, дори не е достатъчно приложението им да е еднакво. Би трябвало да изкореним онази другата българска истина от съзнанието си – „Законо е тесна врата у широко поле. Само улавите минуват у него“. Защото тя определено важи и се прилага от всички. От тези, които си хвърлят фасовете по улицата и казват „и другите така правят“, до онези с чуждите карти в парламента, които казват същото. Основната цел на Закона не е да наказва, а да предпазва. Дори когато наказва, целта е да се предотврати повтарянето на неправомерното поведение. Пак е превантивно – наказанието на закона не е самоцел или отмъщение. Затова ми се иска да си говорим не за еднакви наказания, а за еднакво НЕнарушаване на законите.
etoli
7 окт 2008 в 10:36
Съжалявам, но аз съм за пълен RE-START на системата та чак до Търновската конституция. Инак не става.
Stoni
7 окт 2008 в 19:53
Е чак пък до Търновската конституция
То направо до Крумовите закони ще стигнем така 
etoli
8 окт 2008 в 15:26
След нея се върнахме на Крумовите закони и избиха 30 000 българи. Сега се гаврят с тяхната памет.
Stoni
9 окт 2008 в 19:55
Аз също смятам, че не са ни толкова лоши законите. Просто вече е държавна политика да се правят подзаконови нормативни актове, вътрешни правилници на отделни ведомства и подведомства, както и да се създават неписани, но утвърдени практики, които правят невъзможно адекватното прилагане на законодателството. И по този начин много често се сблъскваме с „параграф 22″, без да можем да направим нищо. Аз лично, когато попадам в подобна ситуация, винаги реагирам с всички възможни законови средства, защото смятам, че е важно всеки да търси справедливост, не просто да чакаме някаква държавна институция да се самосезира и да я раздава служебно.
Колкото до самосъзнанието – разбира се, че не сме като хората от „старата“ Европа. По-недисциплинирани сме, не успяваме да се организираме добре, приоритетите и ценностите ни са различни и естествено трябва да работим в посока всеки да подреди собствения си живот, простронството около себе си, а оттам и цялата държава.
Иначе няма лошо, че сме различни – и италианците са различни, и испанците, и португалците, за гърците да не говорим. Обаче са различни, когато става въпрос само за личен живот. По отношение на вътрешен ред съответните държави имат ясна държавна политика за организация на отношенията между граждани и граждани, граждани и институции и институции и институции.
Милена Анастасова
10 окт 2008 в 13:25
За мен България v.3.0 е просто нормална държава, с нормален обществен живот и с нормални човешки отношения.
Нормално е да мога свободно да говоря, това което мисля и да не ме подслушват и пребиват.
Нормално е за едно и също престъпление да се налага едно и също наказание.
Нормално е престъпниците да ги съдят, а не да ги разстрелват на улицата.
Нормално е кадърните да успяват.
Нормално е най-конкурентноспособните да печелят търговете.
Нормално е държавата да създава условия за просперитет, а не просперитета да е въпреки условията.
Нормално е държавата да се бори с проблемите, а не да забранява медиите да говорят за тях.
Нормално е детските ясли, кухни и градини да работят през лятото.
Нормално е учителите да са пример за децата, а не посмешище.
Нормално е университетите да създават високо ценени професионалисти, а не стажантчета.
Нормално е лекарите да лекуват, а не да бюрократстват.
Нормално е болниците с повече пациенти да получават повече пари, а не да бъдат санкционирани.
Нормално е пенсионерите да могат да обиколят света с пенсията си.
Нормално е да ценим природата и да я пазим, а не да я бетонираме.
Нормално е отпадъците от контейнерите за хартия и пластмаса да се събират с различни боклуджийски коли.
Нормално е София да има завод за преработка на боклуците, а не да ги извозва из цяла България.
Нормално е да се плащат ток, парно, вода и да има конкуренция на пазара на комунални услуги.
Нормално е да се плащат данъци и бюджетният излишък да е под 1 милярд.
Нормално е когато правителството получи над 1 милион заповеди за уволнение да си подаде оставката.
Нормално е политиката да е начин за постигане на интересите на обществото, а не на отделни индивиди.
Нормално е да искам децата ми да живеят в България, а не да ги пращам още от малки да учат в чужбина.
Всички знаем какво е нормално, само дето сега в България почти нищо не е нормално, а най-ненормалното е че това се приема за нормално!
Не искам да живея в тази България, не искам да я напускам – значи трябва да я промения.
Валентина Иванова
10 окт 2008 в 15:43
Поздравявам те, че мислиш сериозно и ангажирано ЗА БЪЛГАРИЯ! Сериозни теми коментираш, сериозни въпроси поставяш! Поздравявам те за патриотизма ти! Но! Още от началото се усеща, че си еднакво зависим и от НИХИЛИЗМА, и от ПАТРИОТИЗМА! Според мен – ТРЯБВА ОЩЕ ДА СЕ УЧИШ – ама при УМНИ ХОРА, в Университета, за да имаш ИСТИНСКОТО САМОЧУВСТВИЕ – на КРИТИК ЛИ… НА ВОДАЧ ЛИ… УСПЕХ!!!
Хассан
10 окт 2008 в 21:50
Г-н Хасан, при цялото ми уважение към Вас, не мисля, че за да си патриот, трябва да си непременно образован, „при умни хора в университета“…
Младият човек споделя своите впечатления от света, който, между другото, ние с Вас, нашето поколение, им оставяме като „наследство“…
Дайте да зарежем висомерието на „дългите бели бради“ и ако ще им помагаме, просто да го направим; ако ли не, те и без нас ще се справят. Сигурна съм.
Продължавам да вярвам във Вашата искрена подкрепа на младите!
Ан
аn200
11 окт 2008 в 11:54
Драга Ан!
Защото съм имал късмета да разбера значението на трупането на знания(в добрия или в не-смисъл),нямам колебание,че за сериозните претенции да се променя обществото ТРЯБВАТ знания,подготовка-РАВНИЩЕ!Маркс:“От романите на Балзак съм научил много повече,отколкото от трудовете на всичките икономисти,взети заедно“-щото там е събраният и осмислен човешки опит!Неслучайно известен германски политолог тези дни обяви,че от речта на Борисов(м.б.-Бойко)лии,че този човек ВЪОБЩЕ не чете!От хора,които искат,трябва да се иска И ДА МОГАТ!!!ДЕРЗАЙТЕ!!!
Хассан
11 окт 2008 в 18:41
Никой не оспорва огромното значение на образованието, г-н Хасан. Нека се учат младите. Те и сами си го знаят.
Става дума за нашата отговорност към тях. За онази версия на България, която им оставяме в наследство. Вие харесвате ли я?
аn200
11 окт 2008 в 19:05
Прекрасна е държавата ни!Ама Вие искате в обществото на неравните(всеки по разному е предприемчив!)да действат принципите на равните-и аз Ги харесвам,ама ние поискахме да се разделим с тях,като ги оставим в миналото си(соц).Оттам нмататък последва борбата на характерите-в условията на съзнателна бездържавност!Избраните трябва да върнат държавността!Избиращите-да мислят,преди да се излъжат,че Х не е бандит,или пък че богатството му е почтено!И да не убиваме почтения!
Хассан
11 окт 2008 в 20:46
Прекрасна „държава“?! Абе ти на кой свят живееш? Че то има ли държавност въобще? Ха!
kalinat59
11 окт 2008 в 20:54
Здравейте,
Приветствам подетата от вас дискусия, относно окаяното състояние на държавата ни. Идеята за новата ,,версия“ на България заслужава адмирации. Разбира се, въпросът е кои са начините и пътищата за осъществяването й. Точно в тази посока ще си позволя да споделя с вас моето скромно мнение.
Доколкото фундаментът на всяка държава това са законите, т.е. правото, то при нашия случай с неефективно прилаганите закони първата ни стъпка към подобряване и нормализиране на нещата е по посока на търсенето на ефикасни механизми за контрол. Кой би могъл да осъществява този контрол, обаче – разпарчатосаната опозиция ли, твърде зависимите медии ли, казионните синдикати ли или едва дишащото ни на прага на екзистенц-минимума общество, което е твърде далеч от гражданското такова?
Публична тайна е, че и изпълнителната власт, и медиите, и синдикатите са обект на покупко-продажба и че са собственост на т.нар. ,,сенчест бизнес“, който здраво е втъкан във формално присъствуващата ни държава. Мнозина се опитваха уж да ,,отвоюват“ реалната държава, но набързо биваха упоявани и подчинявани на ,,парадържавата“, разбирай – на същия този ,,сенчест бизнес“.
С две думи, поне засега самоконтролът вътре в рамките на държавата е невъзможен. Частично контрол бива осъществяван от ЕС чрез ефикасните му финансови механизми/ критичните доклади влизат от едното и излизат от другото ухо/. Пълният контрол отвън е невъзможен, доколкото касае вече цялостния суверенитет на държавата ни, като такава. Е, ако в бъдеще се окажем провинция в една централизирана мегадържава Европа със столица Брюксел, може би цялостният ефективен контрол би бил факт, но България вече няма да е държава, а провинция.
Едно трябва да е ясно: властта не търпи ваканции – щом хаосът не може да бъде преодолян отвътре, ще бъде преодолян отвън. Не можеш ли да се себевладееш, ще те владеят другите! Няма държава по света, която да не е била под чуждо владичество, но някои от тях са се поучили от горчивия опит, организирали са се и сега са добре. Вярно, организацията е ,,стягащ деспотизъм“, ,,кръв пот и сълзи“, но това е пътят към себевладеенето и успеха.
lion1234
12 окт 2008 в 12:46
След, като прочетох написаното от Вас, моето отчаяние намаля. Защото всяко едно от нещата, които сте изредили и правилно оценили, като повод за отчаяние, на Вас ви е направило впечатление и очевидно и на всеки един от коментиращите по-долу. Това означава, че все пак в тази наша държава има хора, които говорят за морал, за чест, за справедливост. Които ненавиждат калта, боклуците и вонята на корупция. Които не смятат, че нищо не зависи от тях самите, а осъзнават че отговорността за родната жалка картина е и в нашите ръце…. Така че всъщност, въпреки верността на поговорката за едната птичка и пролетта, очевидно е че птичките са повече, което пък мен ме обнадеждава. И искам да подчертая своето убеждение, че нещата в България са такива не заради лошите закони, а заради липсата ни на уважение към тях при тоталното отсъствие на адекватна съдебна система. Което пък си е донякъде и култура. Но това са неща, които се променят, макар и много бавно.
Тодор Сантов
12 окт 2008 в 18:24
Браво,Lion!Харесвам съжденията ти,защото са сериозни,аргументирани,верни!И си позволявам едно допълнение-в демократичната държава има механизми,създадени,за да й служат!Дълг на жителите на държавата е ДА ИМ ПОМОГНАТ ДА СИ ВЪРШАТ РАБОТАТА!За целта има много механизми-пак характерни за демократичната държава!Последният-щото е обикновено на 4 г-е изборният!И ако нещата в нашата държава не ни харесват,то е и заради умните й граждани-дето знаят много,говорят немалко,но помагат(с бездействие,мълчание,безучастие,изкривени критерии,тенденциозна търпимост или предпочитания)на безскрупулниците!Е,тогава-не си ли го правим ние самите?!А можем-и повече,и по-добре!И хората,и държавата!
Хассан
12 окт 2008 в 21:41
Сигурен съм, че имаш основания да се възмущаваш от много неща, с които се сблъскваш ежедневно в обществото. И аз имам. И всички.
Но знаеш ли, аз не се срамувам, че съм българин, защото държавата ми е скапана. Аз съм човек, българите са хора като всички останали. Държавата не е човек, не и пука, ако е „мразена“ и „хвалена“, не отговаря, ако бъде „запитана“ и когато иска, не го прави, защото „мисли“. Държавта това сме ние нейните граждани! Бях видял един графит скоро „Обичам Родината, мразя Държавата“! А аз обичам държавата си, с всички нейни недостатъци, но мразя несъвършенствата в нея и няма да престана да се боря с тях, колкто и това да е борба с „вятърни мелници“!
Един философ беше казъл „Мисля, следователно съществувам“ , аз бих казъл „боря се, следователно съм жив“! Може и да е малка борба, но все пак нещо зависи и от нас, и ще зависи, докато има хора които се замислят за съдбата на Родината си!
Калоян
14 окт 2008 в 18:43
Благодаря ви за коментарите!
Калоян, аз също не се срамувам, че съм българин, напротив. Радвам се, че споделяш моето мнение, че държавата – това сме ние. Всичко зависи от нас. Ти как се бориш?
димчевски
14 окт 2008 в 23:30
Ами по различни начини и честно казано понякога се успява, е не винаги но понякога.
Понякога и най-малкото, което човек прави излиза, че е най полезно и за себе си и за другите!
Калоян
15 окт 2008 в 16:25
Може би не съм бил достатъчно ясен или не съм бил разбран правилно. Аз не коментирам качеството на законите, а избирателното им прилагане и това е една от големите /забележете – далеч не всички!/ язви на обществото.
mgl
13 ное 2008 в 13:41